Bulgarian text below / Българска версия по-долу





 
 Nedko Solakov 

(ALMOST) PAINTINGS
solo show  

6 September – 25 October 2019
Opening 6 September, 6:30 pm in the presence of the artist
 


SARIEV Gallery, Plovdiv is pleased to present the solo show “(almost) Paintings” by the gallery artist Nedko Solakov. The exhibition presents heretofore unshown paintings created between 1977-1981, while Solakov was a student at the National Art Academy.
 
The exhibition will take place from 6 September to 25 October 2019 in the gallery space and will be opened on 6 September at 6:30 pm in the presence of the artist. The exhibition can be seen in the framework of NIGHT/Plovdiv 2019 (13-15 September).
 
The exhibition text is by the renowned Bulgarian writer Georgi Gospodinov.
 
/
 
(almost) Paintings. Nedko Solakov
 
Bringing out your earliest paintings, unsigned and unshown until now, is an act of daring that few would risk. It’s like inviting guests into your teenage bedroom, which still holds the chaos and the secrets of that time. But this is also what makes this exhibition such an incredible opportunity for us as an audience. Nedko has put his trust in us and allowed us to come very close, into that very personal space of beginnings, before experience has wiped away hesitations. Even though his experience and ability were apparent even back then. In fact, throughout his whole journey, Nedko Solakov has had the courage to turn his personal story into art, as in Top Secret or the later Fear, to name only a few.

In this exhibition, we enter into the studio of the past so as to see that even there, at the very beginning, Nedko was telling stories. We do not simply look at, rather we read and listen to Nedko Solakov’s paintings. Not only because they include text, but because there are always stories hidden in the paintings themselves.

Here we find the stories of people dozing on the train, those exhausted knights of everyday life. (Exhaustion is that which extracts the body from the armor of ideology in the work of a number of artists from that period. The exhausted body lies beyond the socialist canon.)

There is something real and unreal, something almost real in these paintings, just as in the ghostly face of the landlady peering through the door of the young man’s apartment, where the bright red high heels of a mysterious visitor give off a treacherous and magical glow. Here, in this series, we also find the man waiting for a woman at the airport, and in the waiting itself there is already a premonition of being jilted – which is what happens in the following painting entitled “Jilted”.

There is also a child seen from the back, swinging in some primordial silvery-gray emptiness. There is also the shooting gallery from childhood, which every one of us has our own personal story about – most often a story about dreams and denials. Which, after all is said and done, is precisely what the shooting gallery offered, the contraband of a shiny and unattainable world in miniature. Even in this brightest of the paintings, we still cannot overlook the twilight against which the silhouette of the child stands out.

Just as in the other paintings of almost everyday life, we are pursued by a desolate, overhanging, thick, gray and silver inconsolable sky. The nothing-ever-happens-ness of the late 1970s, during which your own life was supposed to be taking place. And the melancholy, which is possible at that age when you are almost entering life. Nedko’s early paintings capture just that melancholy, which back then was strenuously erased, with youth instead being depicted as “cheerfulness and audacity.”
These paintings actually draw a (self)portrait of the artist as a young man. And the fact that they are gathered here together for the first time allows us to see how they are connected with one another in a natural way, how they tell a common story.
 
Why “(almost) Paintings”? Due to modesty? A sense of distance? These paintings in and of themselves are absolutely stand-alone, completed works. But it wouldn’t be Nedko if he hadn’t added that “almost,” to make the viewer hesitate, to force us to wrack our brains, to conceptualize along with him, to think about unfinishedness and beginnings. These “almost paintings” from the past have only been signed recently (August 2, 2018) and dated with the respective years they were made and accompanied by personal stories written on the gallery walls which are connected to the paintings and the time when they were created. Thus, the “story certificate” along with the signature turns these still-not-yet-paintings into whole, completed paintings that already go beyond paintings. Paintings put off in time, which will be realized only now before our eyes, 40 years later.
 
In short, this exhibition shows us not only the directions that the artist would take from then on, but something equally as important – the directions he abandoned. And we will see how Nedko Solakov continues further on, passing into other levels. The hand, the stories, the outlooks that began here will remain. As will that particular sense of excitement that we have witnessed something very personal, something that takes us back to the beginning of our very own almost life.
 
Georgi Gospodinov

 


Since the early 1990s, Nedko Solakov (b. 1957, Tcherven Briag, Bulgaria; lives in Sofia) has exhibited extensively in Europe and the US. His work was featured in Aperto’93 (Venice Biennial); the 48th, 49th, 50th and 52nd Venice Biennial; the 3rd, 4th and 9th Istanbul Biennial; São Paulo’94; Manifesta 1, Rotterdam; the 2nd and 4th Gwangju Biennial; the 5th Lyon Biennial, Sonsbeek 9, Arnhem, the 4th and 5th Cetinje Biennial, the 1st Lodz Biennial; the 7th Sharjah Biennial, United Arab Emirates; the 3rd Tirana Biennial; the 2nd Seville Biennial; the 2nd Moscow Biennial; documenta 12; 16th Sydney Biennial; Prospect 1, New Orleans Biennial, Singapore Biennial 2011, dOCUMENTA (13), Kathmandu Triennale and 1st Riga International Biennial for Contemporary Art. He had solo shows at Museu do Chiado, Lisbon; Stichting De Appel, Amsterdam; CCA Kitakyushu, Japan; Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía, Madrid; The Israel Museum, Jerusalem; Centre d’Art Santa Monica, Barcelona; Kunsthaus Zurich; Castello di Rivoli, Rivoli; Sofia City Art Gallery; Galleria Borghese, Rome; Salzburger Kunstverein, Salzburg; BOZAR, Brussels; ICA Sofia and La Panacee, Montpellier. In 2003-2005 an extensive mid-career "A 12 1/3 (and even more) Year Survey" was presented at Casino Luxembourg, Rooseum Malmoe and O.K Centrum Linz, and in 2008-2009 the “Emotions” solo project was exhibited at Kunstmuseum Bonn, Kunstmuseum St. Gallen, and Institut Mathildenhoehe, Darmstadt. In 2011-2012 his retrospective “All in Order, with Exceptions” was presented at Ikon Gallery, Birmingham; Fondazione Galleria Civica Trento (“All in (My) Order, with Exceptions”), S.M.A.K., Ghent and Fundação de Serralves, Porto. His works belong to more than fifty international museums and public collections, among them MoMA New York, Tate Modern, London and Center Pompidou, Paris.
 
Upcoming group exhibitions in September and October 2019: "Grand Hotel Abyss," steirischerherbst'19, various venues, Graz (curator Ekaterina Degot), "Drawings from the Guerlain Collection," Albertina, Vienna (curator Elsy Lahner), "Cosmopolis #2," Centre Pompidou, Paris (curator Kathryn Weir), "Teleology of the Human. Biography, Destiny, Hope, Faith," Moscow Museum of Modern Art, Moscow (curator Viktor Misiano).





 

Недко Солаков 

(ПОЧТИ) КАРТИНИ
самостоятелна изложба  

6 септември – 25 октомври 2019
Откриване 6 септември, 18:30 часа в присъствието на художника

 



Галерия SARIEV, Пловдив има удоволствието да представи самостоятелната изложба „(почти) Картини“ на автора на галерията Недко Солаков. Изложбата включва непоказвани пред публика досега живописни творби от 1977-1981 г., създадени в периода когато Солаков е студент в Националната Художествена Академия.
 
Изложбата ще се състои между 6 септември и 25 октомври 2019 г. в пространството на галерията и ще бъде открита на 6 септември, 18:30 часа в присъствието на художника.  Изложбата ще може да бъде разгледана в рамките на НОЩ/Пловдив 2019 (13-15 септември).
 
Текстът към изложбата е на известния български писател Георги Господинов.
 
/
 
(почти) Картини. Недко Солаков
 
Да извадиш най-ранните си картини, неподписани и непоказвани досега, е осмеляване, което малцина могат да проявят. То е като да поканиш гости в някогашната си младежка стая, която още пази тогавашния хаос и тайни. Но в това е и големият шанс за нас като публика. Недко ни се е доверил и допуснал много близо, в това твърде лично пространство на началата, преди опитността да е заличила колебанията. Макар че неговата опитност и можене са видими още тогава. Всъщност през целия си път Недко Солаков има куража да превръща личната си история в изкуство, да споменем само Строго секретно или по-късно Fear и т.н.

С тази изложба влизаме в ателието на миналото, за да видим, че още там, в самото начало, Недко разказва. Ние не просто гледаме, а четем и слушаме картините на Недко Солаков. Не само защото са снабдени с текст, а защото в самите тях винаги се таят истории.

Тук са историите на дремещите във влака, съсипани от умора рицари на всекидневието. (Умората е тази, която вади тялото от бронята на идеологията при редица художници от този период. Умореното тяло е отвъд соц канона.)

Има нещо реално и нереално, нещо почти реално в тези картини, както е с надничащото през вратата призрачно лице на хазайката в младежката квартира, където издайнически и магично светят ярко червените обувки на тайна гостенка. Тук, в тази поредица, е онзи, който чака една жена на летището, като в самото чакане вече има предчувствие за изоставяне – което и ще се случи в следващата картина „Изоставен“.

Тук е детето в гръб, люлеещо се в някаква изначална сребристо-сива празнота. Тук е стрелбището на детството, с което всеки от нас има своя лична история – най-често историята на мечтаното и отказаното. Тъкмо това предлагаха стрелбищата в крайна сметка, контрабанда на един лъскав и недостижим свят в миниатюр. И в тази най-цветна картина няма как да пропуснем сумрака, от който се очертава силуетът на дете.

Както и в другите картини с почти всекидневие, ще ни следва едно затънтено, надвиснало, сгъстено, сиво и сребристо, безутешно небе. Нищо-неслучването на късните 70-те, в които трябва да се случи собственият ти живот. И тъгата, която е възможна в онази възраст, когато си почти в живота. Ранните картини на Недко улавят тъкмо тази тъга, която тогава усилено заличаваха, приписвайки на младостта „жизнерадост и дръзновение“.

Тези картини рисуват всъщност (авто)портрет на художника като млад. И това, че са събрани заедно тук за първи път, ни кара да видим как те се свързват една с друга по естествен начин, разказват обща история.
 
Защо „(почти) Картини“? От скромност? От дистанцираност? Сами по себе си картините са си абсолютно самостойни и завършени. Но нямаше да е Недко, ако не сложи това „почти“, за да разколебае, да ни накара да си поблъскаме главите, да концептуализираме с него, да мислим върху недовършеностите и началата. Тези „почти картини“ от някога, са подписани едва сега с надлежно отбелязана дата (2.8.2018) и снабдени с написана в момента лична история, свързана с тях и времето на създаването им. Така сертификатът на разказа заедно с подписа ще превърнат онези още-не-картини в цялостни, завършени, вече-отвъд-картини. Картини, отложени във времето, които ще се осъществят тъкмо сега, пред очите ни, 40 години по-късно.
 
Накъсо – тази изложба ни показва не само посоките, по които ще върви оттук насетне художникът, но и нещо също така важно – посоките, които ще изостави. И ще видим как Недко Солаков отива нататък, минава на други нива. Ще остане ръката, историите, състоянията, които тръгват оттук. И онова особено вълнение, че сме присъствали на нещо много лично, връщащо ни в началото на собствения ни почти живот.
 
Георги Господинов

 


От началото на 90-те Недко Солаков (роден 1957 г. в Червен Бряг, България; живее в София) участва в изложби в Европа и САЩ. Негови работи са показвани на Aperto’93 (Биенале във Венеция); на 48-мо, 49-то, 50-то и 52-то Биенале във Венеция; на 3-то, 4-то и 9-то Биенале в Истанбул; Сао Паоло’94; на Манифеста 1, Ротердам; на 2-то и 4-то Биенале в Гуангджу; на 5-то Биенале в Лион; на Sonsbeek 9 в Арнхем; на 4-то и 5-то Биенале в Цетинье; на 1-то Биенале в Лудж; на 7-то Биенале в Шарджа, Обединени Арабски Емирства; на 3-то Биенале в Тирана; на 2-то Биенале в Севиля; на 2-то Биенале в Москва; на Документа 12; на 16-то Биенале в Сидни; на Prospect 1, Биенале в Ню Орлиънс и на Биеналето в Сингапур, 2011; на Документа 13; Триеналето в Катманду и 1-то Международно биенале за съвременно изкуство в Рига. През последните години авторът има самостоятелни изложби в Museu do Chiado Лисабон; Stichting De Appel, Амстердам; CCA Kitakyushu, Япония; Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía, Мадрид; The Israel Museum, Йерусалим; Centre d’Art Santa Monica, Барселона; Kunsthaus, Цюрих; Castello di Rivoli, Риволи; Градска Художествена Галерия, София, Galleria Borghese, Рим, Salzburger Kunstverein, Залцбург; BOZAR, Брюксел; Институт за съвременно изкуство – София и La Panacee, Монпелие. През 2003-2005 самостоятелната му изложба “A 12 1/3 (and even more) Year Survey“ бе представена в Casino Luxembourg, Rooseum, Малмьо и О.К Centrum, Линц, а през 2008-2009 изложбата му „Emotions” бе показана в Kunstmuseum Бон, Kunstmuseum St. Gallen и в Institut Mathildenhoehe, Дармщат. През 2011-2012 неговата най-голяма до сега ретроспектива “All in Order, with Exceptions” е представена в Ikon Gallery, Бирмингам; Fondazione Galleria Civica, Тренто (“All in (My) Order, with Exceptions”); S.M.A.K., Гент и Fundação de Serralves, Порто. Негови работи притежават над 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които тези на MoMA Ню Йорк, Tate Modern, Лондон и Centre Pompidou, Париж.
 
Предстоящи групови изложби през септември и октомври 2019: "Grand Hotel Abyss," steirischerherbst'19, различни локации, Грац (куратор Ekaterina Degot), "Drawings from the Guerlain Collection," Albertina, Виена (куратор Elsy Lahner), "Cosmopolis #2," Centre Pompidou, Париж (куратор Kathryn Weir), "Teleology of the Human. Biography, Destiny, Hope, Faith," Moscow Museum of Modern Art, Москва (куратор Viktor Misiano).

 

Images credits: 
Nedko Solakov, Shooting Gallery, 1979-80, oil on canvas, 65 x 100 cm
Portrait Nedko Solakov, photo: Dimitar Solakov

 







This email was sent to <<Email Address>>
why did I get this?    unsubscribe from this list    update subscription preferences
Sariev Contemporary · 40, Otets Paisiy st · + 359 888 520 375 · Plovdiv 4000 · Bulgaria

Email Marketing Powered by Mailchimp